Екслибрис: значение, история и как да направите свой

Екслибрис е знак за собственост, поставен вътре в книга, най-често от вътрешната страна на корицата. Това може да е залепена винетка, отпечатък от печат или релефен отпечатък, с името на собственика и понякога девиз или рисунка. Думата идва от латински и означава „от книгите на“, често превеждано като „сред книгите на“.

Какво означава „екслибрис“?

„Ex libris“ е латински израз: ex означава произход, а libris е аблатив за множествено число на liber, книга. Френският речник Larousse го превежда като „от книгите на“, а Френската академия като „част от книгите на“^1,2. Поставена пред име, формулата се чете „тази книга е част от библиотеката на…“.

На френски думата означава самия знак. Академията го определя като знак, поставен вътре в книга, за да посочи нейния собственик; в обичайната употреба това е винетка с името на библиофила, често с девиз или герб². Речникът Trésor de la langue française отбелязва първата ѝ употреба на френски през 1840 г., у Пол Лакроа³.

На френски това е съществително от мъжки род, което не се променя в множествено число: „un ex-libris“, „des ex-libris“¹. След правописната реформа от 1990 г. там може да се пише и слято, „exlibris“^1,2, а крайното s се произнася². На немски се казва das Exlibris⁴, на английски bookplate или ex libris, а на български „екслибрис“. На португалски ex-líbris означава също символа на даден град или място⁵.

Откъде идва екслибрисът?

Идеята да се маркира книга е много по-стара от книгопечатането. Британският музей пази малка фаянсова плочка с имената на фараона Аменхотеп III и царица Тий, от около 1390–1350 г. пр.н.е. На нея е изписано заглавието на съчинение и вероятно е служила за етикет на ковчеже с папируси, закрепена с конец, прекаран през двата ѝ отвора⁶. Музеят пише, че тя „обикновено се приема“ за „екслибрис“, като сам слага думата в кавички: по-скоро е предшественик, етикет на ковчеже, а не знак, поставен в книга.

Първите истински екслибриси се появяват в Германия заедно с дърворезбата, през последната третина на XV век.

• Таралежът на Ханс Иглер, ръчно оцветена гравюра, според Британския музей вероятно е най-старият запазен екслибрис (около 1470–1480 г.). Таралеж държи цвете в устата си, под надписа „Ханс Иглер, дано таралеж те целуне“, игра на думи с Igel, таралеж. Известни са четири екземпляра⁷.
• Ангелът на Хилпранд (или Хилдебранд) Бранденбург според Института по изкуствата в Чикаго е най-старият документиран печатен екслибрис. Бранденбург маркира с него цялата си библиотека, преди да я дари на картезианския манастир в Буксхайм, където постъпва около 1480 г.⁸.
• Около 1502 г. Албрехт Дюрер рисува екслибриса на своя приятел Вилибалд Пиркхаймер с надписа „Sibi et amicis“: за себе си и за приятелите си⁹.

Във Франция най-старият известен екслибрис често се приписва на Жан Берто дьо Ла Тур-Бланш, около 1529 г.¹⁰. Най-старият с точна дата според историка Уолтър Хамилтън е този на Шарл Албозиус от Отьон, от 1574 г.¹¹. До XVII век големите библиофили отпечатват и своя герб или монограм върху подвързията: този „supralibros“ (суперекслибрис) често прави етикета излишен¹⁰.

Техниките следват развитието на печатното изображение: дърворезба, после гравюра върху мед, а в края на XIX век фотомеханични процеси¹⁰. Библиотеките пък използват печати за собственост поне от началото на XVI век¹².

Кой колекционира екслибриси?

В края на XIX век екслибрисът става предмет на колекциониране. Ex Libris Society е основано в Лондон през 1891 г., същата година като едно берлинско дружество, което съществува и днес под името Deutsche Exlibris-Gesellschaft^14,15. Френското дружество на колекционерите на екслибриси е създадено в Париж през 1893 г.^11,16.

Сър Огъстъс Уоластън Франкс, починал през 1897 г., завещава колекцията си на Британския музей. Каталогът от 1903 г. я определя като вероятно най-голямата, събирана някога: близо 40 000 британски и американски екслибриса и близо 30 000 чуждестранни, без дубликатите¹⁷.

От 1953 г. любителите се събират на международни конгреси; 39-ият конгрес трябваше да се проведе в Сан Франциско през 2022 г.^14,18. Тяхната федерация FISAE е основана в Хамбург през 1966 г.¹⁹.

Какво да напишете на екслибриса?

Класическата форма се побира в два реда: „Ex libris“, а след това името на собственика. Може да добавите град, девиз, инициали или изображение, което ви прилича: животно, дърво, герб, предмет.

• „Ex libris Claire Martin“, най-простата форма.
• „Liber Bilibaldi Pirckheimer“ („книга на Вилибалд Пиркхаймер“), върху екслибриса, нарисуван от Дюрер⁹.
• „Ex labore quies“ („след труда, почивка“), девизът на Албозиус от 1574 г.¹¹.

Колкото по-малък е знакът, толкова по-кратък трябва да е текстът. За библиотечните печати Библиотеката на Конгреса отбелязва, че най-ясните отпечатъци се получават от прости мотиви само с текст: тънки главни букви без серифи²⁰. При личния екслибрис по-украсеното писмо остава четливо, ако текстът е кратък.

Етикет, печат или релеф: кой метод да изберете?

Етикет, залепен с обратимо лепило, може да се отстрани; мастилото и релефът остават в страницата.

	Залепен етикет	Мастилен печат	Релефен отпечатък
Какво представлява	Отпечатана винетка, залепена от вътрешната страна на корицата	Знак с мастило, поставен направо върху страницата	Релефна рисунка в хартията, без мастило
Подготовка	Поръчвате отпечатването на винетките, после ги залепвате една по една	Никаква: самонамастиляващият се печат се намастилява сам при всеки удар	Пъхате страницата в клещите и стискате
Хартия	Всички книги	Мастилото може да се разлее върху много тънка или пореста хартия и се задържа слабо върху хартия с покритие20	С релефния печат Libriel: хартия до 150 г/м², на не повече от 6 см от ръба
Обратимост	Възможна с обратимо лепило21	Не, мастилото остава	Не, релефът остава
Резултат	Цветен печат или гравюра, по избор	Текст, един цвят мастило	Дискретен, вижда се на скосена светлина

Ex libris печатът на Libriel е самонамастиляващ се. Правоъгълният му отпечатък се предлага в три размера: 38 × 14 мм (1 до 2 реда), 46 × 18 мм (2 до 3 реда) и 58 × 22 мм (3 до 4 реда), с 16 до 26 знака на ред според размера, с черно, синьо или червено мастило.

Релефният печат за екслибрис представлява клещи за релефно щамповане от неръждаема стомана с месингови матрици. Оставя кръгъл отпечатък с диаметър около 4 см, на не повече от 6 см от ръба на страницата, върху хартия до 150 г/м². Избирате един от моделите на Libriel с вашето име или изпращате своя рисунка.

Къде да поставите екслибриса в книгата?

Традиционното място е вътрешната страна на предната корица. Ако там не е удобно, се използва форзацът, първата празна страница на книгата^1,21. Няма правило за точен ъгъл: изберете място без текст, едно и също във всички ваши книги.

Как да направите свой екслибрис, стъпка по стъпка

1. Изберете текста. „Ex libris“ и вашето име са достатъчни. Пребройте знаците: твърде дълъг ред става нечетлив в малък размер.
2. Изберете метода според книгите си: печата, за да маркирате бързо голяма библиотека, релефа за знак без мастило, етикета за книгите, които не искате да докосвате.
3. Направете проба на лист за чернова, както съветва Библиотеката на Конгреса: ще видите колко натиск е нужен и колко ясен е отпечатъкът²⁰.
4. Маркирайте вътрешната страна на корицата или форзаца, като книгата лежи равно.
5. Оставете мастилото да изсъхне, преди да затворите книгата, за да не се отпечата знакът върху отсрещната страница. Библиотеката на Конгреса, чието архивно мастило съхне бавно, дори оставя книгите си отворени през нощта²⁰.

Вече имате рисунка, лого или детска скица? Тя може да стане персонализиран релефен екслибрис, стига да се побира в кръг с диаметър около 4 см.

Често задавани въпроси

Какво означава ex libris на латински?

„От книгите на“, често превеждано като „сред книгите на“: ex означава произход, libris е аблатив за множествено число на liber, книга^1,3.

Какво точно е екслибрис?

Знак, поставен вътре в книга, за да посочи нейния собственик; най-често винетка с неговото име, понякога с девиз или герб².

Как се пише ex libris?

Латинската формула се пише с две думи, „ex libris“; на български думата се пише слято, „екслибрис“. На френски се пише „ex-libris“ или от 1990 г. и „exlibris“¹.

Къде се поставя екслибрисът?

От вътрешната страна на предната корица, а ако там не е удобно, на форзаца¹.

Как е екслибрис на английски?

Залепената винетка се нарича bookplate, а формулата ex libris. Англоезичните музеи класифицират тези гравюри като „bookplate“⁷.

Поврежда ли печатът книгата?

Мастилото е трайно: това е и целта на знака за собственост. Върху много тънка хартия то може да премине през страницата: направете проба и оставете книгата отворена, докато изсъхне²⁰. За рядка книга е по-добре да изберете залепен етикет.

Каква е разликата между екслибрис и суперекслибрис?

Екслибрисът е вътре в книгата. Суперекслибрисът (supralibros) се отпечатва върху подвързията, отвън: герб или монограм на собственика¹⁰.

Източници

1. „Ex-libris“, Dictionnaire de français, Larousse. larousse.fr
2. „Ex-libris“, Dictionnaire de l'Académie française, 9-о издание. dictionnaire-academie.fr
3. „Ex-libris“, Trésor de la langue française informatisé, CNRTL. cnrtl.fr
4. „Exlibris“, Duden. duden.de
5. „Ex-líbris“, Dicionário Priberam da Língua Portuguesa. priberam.org
6. Плочка EA22878, British Museum. britishmuseum.org
7. Екслибрис на Ханс Иглер, Franks,German.1786, British Museum. britishmuseum.org
8. „Bookplate of Hildebrand von Brandenburg“, Art Institute of Chicago. artic.edu
9. A. Dürer, „Liber Bilibaldi Pirckheimer“, National Gallery of Art, Вашингтон. nga.gov
10. E. Castle, „Book-Plates“, Encyclopædia Britannica, 11-о изд., 1911. wikisource.org
11. W. Hamilton, French Book-plates, Лондон, 1896. gutenberg.org
12. C. Duroselle-Melish, „Book Stamps“, The Collation, Folger Shakespeare Library, 2019. folger.edu
13. „Curses in Rare Books“, Catholic University of America Libraries, 2021. lib.cua.edu
14. „History“, The Bookplate Society. bookplatesociety.org
15. „Bookplates (ex-libris)“, Deutsches Buch- und Schriftmuseum, Deutsche Nationalbibliothek. dnb.de
16. „Société française des collectionneurs d'ex-libris“, data.bnf.fr. data.bnf.fr
17. E. R. J. Gambier Howe, Franks Bequest. Catalogue of British and American Book Plates, British Museum, 1903. archive.org
18. K. Rödel (съст.), FISAE Newsletter, бр. 76, 2021. savb.lt
19. „International Federation of Ex-Libris Societies (FISAE)“, Union of International Associations. uia.org
20. „Ownership Marking of Paper-Based Materials“, Library of Congress. loc.gov
21. M. Lester, „The Care of Books“, The La Trobe Journal, бр. 45, 1990. slv.vic.gov.au
22. A. Golden, „What is a Bookplate?“, Books Tell You Why, 2020. bookstellyouwhy.com